Счита се, че 50 години са достатъчно дълъг период за да оценим един научен проект. През тези 50 години всички усилия на учените от SETI да установят наличието на извънземен разум пропадат. До този момент радиотелескопите са засякли единствено стандартен фонов шум от стандартни процеси, които протичат във Вселената – формиране и смърт на звезди, избухвания на свръхнови... но нищо, което да ни подскаже, че някъде там са ТЕ, нашите братя по разум. Парадоксално е това, че на Земята животът се намира практически навсякъде – както казваме – дай му само вода, и той ще процъфти – независимо дали в някакъв горещ извор с температура от стотици Целзиеви градуси, независимо дали в някоя затънтена пещера... а където и да се огледаме във Вселената, виждаме пустош...

И да, има някои неустановени от проекта SETI радиоизточници, като например не се знае какво е причинило прословутия „сигнал Уоу”, но ... това са единични случаи, които не са повторяеми (научният метод изисква повторяемост на резултата).

Парадоксът е формулиран още през 1950 година от великия учен и Нобелов лауреат Енрико Ферми. По време на неформален работен Счита се, че 50 години са достатъчно дълъг период за да оценим един научен проект. През тези 50 години всички усилия на учените от SETI да установят наличието на извънземен разум пропадат. До този момент радиотелескопите са засякли единствено стандартен фонов шум от стандартни процеси, които протичат във Вселената – формиране и смърт на звезди, избухвания на свръхнови... но нищо, което да ни подскаже, че някъде там са ТЕ, нашите братя по разум. Парадоксално е това, че на Земята животът се намира практически навсякъде – както казваме – дай му само вода, и той ще процъфти – независимо дали в някакъв горещ извор с температура от стотици Целзиеви градуси, независимо дали в някоя затънтена пещера... а където и добяд той възкликва: „Но къде са те?” Ферми прави набързо изчисления, според които животът във Вселената трябва да е разпространен. В една галактика задължително има милиони, дори милиарди звезди, а дори ако планети от типа на Земята са рядко срещани, те все пак някъде съществуват – точно поради огромния мащаб на Вселената. Тогава, ако планети от типа на Земята съществуват и живот съществува, защо не виждаме доказателства? Защо не виждаме извънземни космически кораби, защо не сме открили радиосигнали или нещо подобно?

След 50 години прослушвания от SETI Великата тишина става все по-крещяща. Хората продължават да се питат: „Къде са те?”... „Наистина ли сме сами в Галактиката, или просто не ги търсим по правилния начин?”

 През същите тези 50 години са правени най-различни опити да си отговорим на тези въпроси. През 1961 година Дрейк съчинява математическо уравнение, което цели да установи хипотетично каква е честотата на технологичните цивилизации в Галактиката. И докато някои от параметрите на уравнението могат да бъдат изчислени – като например честотата на звездообразуване на година, като честотата на това кои звезди имат планети (отговора на този въпрос скоро ще го имаме от „Кеплер”),  други параметри (каква част от планетите имат живот, каква част от цивилизациите са технологични и т.н.) просто няма как да бъдат определени.  Правени са единствено и само предположения за стойностите им.

 През последните 20 години астрономията направи голям пробив при откриването на планети около други звезди. До този момент са открити десетки извънземни планети. И докато почти всички от тези открити планети са газови гиганти с размер близък или по-голям от този на Юпитер и малки изключения са т.нар. суперземи, това не бива да ни подвежда. Методите ни за търсене на други планети са все още несъвъшени. На практика, ако някоя извънземна цивилизация проучва нашата Слънчева система с методи като нашите, ще успее да открие единствено Юпитер и Сатурн, а много по-трудно – Уран и Нептун. Хипотетичната извънземна цивилизация никак няма да успее да открие Венера, Марс или Земята – дори няма да предположи, че около нашето Слънце процъфтява живот.

Друг важен въпрос -  на каква част от планетите съществува технологично развита цивилизация? В това отношение учените са песимисти... Както вече споменах, животът на Земята е широко  разпространен, среща се къде ли не... Възможно ли е животът във Вселената също да е широко разпространен? Наскоро съвременните космическите апарати откриха вода на Марс, на спътници на Юпитер и Сатурн, някои от тях дори откриха органични вещества като аминокиселини!!! Но това, че животът във Вселената най-вероятно е широко разпространен, не означава, че разумният живот в частност и технологичните цивилизации са също така разпространени.

 Такова е мнението на еволюциониста Стефан Гоулд, който умира през 2002 година. „Динозаврите са живеели  в продължение на 150 милиона години без да поумнеят”.

От друга страна, дори и извънземна цивилизация да е възникнала някъде, ние няма как да узнаем колко време би просъществувала. Възможно ли е в Млечния път да възникват технологични цивилизации през определени периоди, след което да загиват? В този случаи ние пак ще бъдем изолирани...

И ако все пак самият парадокс на Ферми лежи на неправилна основа? През 50-те и 60-те години е изглеждало логично, че цивилизации като нашата излъчват усилено радиовълни – все пак тогава на Земята е имало мощни радио и телевизионни предаватели. Считало се е, че с развитието ни предавателите ще стават все по-мощни и по-мощни и няма как да не бъдем открити от някой друг. Но оттогава насам времената са се променили. Огромните предаватели отстъпват място на по-икономичните оптични кабели. Вече голяма част от хората имат достъп до оптичен интернет, например. Така че, независимо че ние продължаваме да се считаме за технологична цивилизация, Земята отново преминава в период на радиозатишие... Извънземните цивилизации не биха имали шанс да ни открият.

 А може би наистина ние не търсим извънземните цивилизации по правилен начин...